Има хора които лъжат от скука. Лицемерничат защото няма какво да кажат. Те са пълнежа на злободневието. Хората които до толкова са изпаднали в застой, че няма за какво да говорят. Ще ги нарека хората в рамка или смокиновите корени…

Също така, хората лъжат и за да не накърнят чуждото достойнство. Казват ти, че си слаб и строен, но вътрешно са убедени, че ти си много по- дебел от нормалното. Мислят си, че така няма да те обидят. Вас кое би ви обидило повече- да ви кажат, че наистина сте дебели или да ви кажат, че сте слаби и да ви излъжат? Аз предпочитам първото.

Лъже се заради лична облага. Много хора го правят за да извлекат максимума от случващото се около тях, но за сметка на околните. Може би го правят несъзнателно, подтиквани от чувството за самосъхранение, или просто в тях е буден инстинкта на ловец, жадуващ  да получи цялата плячка?  Уж хомо сапиенс бил социално същество…

Защо хората имат нужда от лъжа? За да да оценят истината? А истината нелъжа ли е?

Вие лъжете ли?

Слави

От авторите.

Имало едно време една планета Земя. Тя си имала филтър и система за самопочистване. Нямало проблеми. Камо ли глобални екологични такива. Но един ден една лоша автомобилна компания изкарала на пазара хибриден автомобил. И филтъра на земята се запушил, а системата и се развалила. И оттогава тя ежедневно върви към своя сигурен и мръсен край, ако ние не вземем мерки. Какви мерки? Как какви – да станем „еко“. От около година насам тази сричка се установи в нашия речник като отделна категория хора – както са рапърите, емотата, „батманите“ (тайното сдружение на хората – прилепи), така са и екотата.

По какво можем да познаем един еко? По няколко силно изразени отличителни признака: 1. Екото си купува мебели, пердета и разни домакински пособия, направени от еко – материали;2. Купува си и енергоспестяващи крушки;  3. Ползва еко – торбички за пазарене от специална, щадяща околната среда материя; 4. Купува само еко – продукти, с доказан еко – произход (доказателството е на етикета, просто чети); 5. Качва се на огромното си дизелово чудовище, бълващо 100 тона сажди зад себе си; настъпва „яко“, защото чудовището „въряло“ много и се прибира вкъщи със всички еко неща, които е накупил, отравяйки живота на редица шофьори зад себе си;

А може би вариантът с колоездача, който си изхвърля боклука на улицата, купува си обикновени 100 W крушки и яде каквото от където свари, е по – добър? Съжалявам, но той не е еко. Къде са му пердетата? Къде са му специалните крушки? Въобще тоя с какво се прибира вкъщи? За тези, които не знаят, велосипед е механично изобретение, с два педала ( не! не е автоматик! не се натискат, а се въртят), което те придвижва от точка А до точка Б, без нуждата от гориво.

И да направим няколко обобщения: купуваме си хибрид, кой печели? Автомобилната компания. Купуваме си енергоспестяваща крушка и кой печели? Естествено компанията, която я произвежда. Купуваме еко – домати, еко – пилета и еко – джапанки за баня и кой пак печели?? Те, да.

Не смятам, че „вчера“ светът е бил толкова чист, че чак „днес“ екологичният проблем да надвисне така над нас. Който иска, нека следва текущите модни тенденции. Това е личен избор в крайна сметка. Дано никога не стане глобален моден казус пренаселеността на планетата Земя. Че тогава не знам какви модни тенденции ще предприемаме …

Н. Милчев

Скъпи посетители,
Става въпрос за телефон 112. Много се говореше по случая с откриването на телефонна централа, която да приема обаждания на граждани и съответно да ги препраща към компетентните служби. Идеята е страхотна. И тя се осъществи. Но бих искал да ви разкажа една история.
Днес, 07.10.2009 г., с мой колега от университета, се разхождахме в района на Червения площад. Станахме свидетели на изключително странно събитие – улично куче, което беше паднало в един от шадраваните (неработещи, но пълни със зелена? вода) и се мъчеше със зъби и нокти (буквално) да излезе от там. Изглеждаше да е доста изморено, скимтеше, трепереше и нямаше никакъв шанс да излезе от там само. Понечихме да му помогнем, но останалите улични кучета ни погнаха с лай и опит да ни ухапят, може би усещайки, че ги застрашаваме по някакъв начин, тях и техния давещ се другар. Не искам да ме разбирате погрешно, не съм някой вманиачен природозащитник, но в случая говорим за живо същество. А аз съм малко чувствителен, когато става въпрос за каквато и да е жива душа в беда. И се закахърихме какво да правим, към КОЙ да се обърнем. Ами разбира се – телефон 112, на който да ни насочат към компетентна служба. Колегата ми се обади с предупреждението, че не се обажда за спешен случай и повода е малко странен. Обясни на кратко какъв е проблемът. И реакцията насреща беше като на майка, на която децата и са застрашени. Крясъци, обиди, изключително неуважително поведение. Абе въобще, ако някой е набирал през това време 112 по спешност, дано да е имало свободен оператор, защото тази дама определено беше заела линията с фундаменталната цел да „избие“ някой и друг комплекс. А ако не се навика на обикновения студент, данъкоплатец или гражданин на кой друг? В крайна сметка на кой му пука за давещо се куче в шадраван в центъра на гр. Варна? Иначе предполагам, след като се удави и почне да се разлага, все пак ще трябва да бъде изпратен някой да отърве площадчето от неприятния аромат на кучешки труп, плуващ в зелена? вода.
Добре, че в крайна сметка се намери случаен минувач, който, рискувайки своята безопасност от останалите кучета, се наведе, хвана и изтегли кучето от шадравана. И си замина. И ако на някой му трябва, за жалост той си няма запомнящ се трицифрен номер.
И какво ни остава, ако ни трябва някаква помощ, освен да пробваме пак на 112? Нищо, приятели, 112 е монополист

Н. Милчев