ЗАЩО ХОРАТА ЛЪЖАТ?
Защо хората лъжат? Задавали ли сте си този въпрос някога? Аз си го задавам от доста време и не мога да намеря отговор. По принцип хората лъжат постоянно, на различни места, различни хора, добри познати или верни приятели, понякога лъжат и себе си. Защо го правят? Може би ги е страх от истината, но кой може да даде точна дефиниция за истина?
Има хора които лъжат от скука. Лицемерничат защото няма какво да кажат. Те са пълнежа на злободневието. Хората които до толкова са изпаднали в застой, че няма за какво да говорят. Ще ги нарека хората в рамка или смокиновите корени…
Също така, хората лъжат и за да не накърнят чуждото достойнство. Казват ти, че си слаб и строен, но вътрешно са убедени, че ти си много по- дебел от нормалното. Мислят си, че така няма да те обидят. Вас кое би ви обидило повече- да ви кажат, че наистина сте дебели или да ви кажат, че сте слаби и да ви излъжат? Аз предпочитам първото.
Лъже се заради лична облага. Много хора го правят за да извлекат максимума от случващото се около тях, но за сметка на околните. Може би го правят несъзнателно, подтиквани от чувството за самосъхранение, или просто в тях е буден инстинкта на ловец, жадуващ да получи цялата плячка? Уж хомо сапиенс бил социално същество…
Защо хората имат нужда от лъжа? За да да оценят истината? А истината нелъжа ли е?
Вие лъжете ли?
Слави
Всички лъжем – по един или друг начин, но го правим. Лъжем приятелите си, родителите си, колегите си… Но това не е страшно, защото лъжейки съзнателно, ти вече си се самонаказал. Чувството на вина, което изпитваш след след като си излъгал; страхът да не разкрият лъжата ти… Всичко това е достатъчно голямо
(само)наказание за “лъжеца” и няма смисъл да му показваме, че знаем за лъжата му.
Страшното е когато лъжеш себе си… Да се лъжеш, че си щастлив с живота, който водиш, докато един ден си дадеш сметка, че си живял по начин наложен от обществените разбирания и порядки, а не така както ти би искал. Да се лъжеш, че си щастлив с човека до себе си, докато един ден осъзнаеш, че прекалено дълго сте си губели времето един с друг, лъжейки си, че сте щастливи, а междувременно може би сте изпуснали шанса да срещнете ЧОВЕКЪТ (“The One”, както се казва в сладникавите холивудски филми).
Има много неща, за които човек лъже себе си – съзнателно или несъзнателно. Защото е какво е самовнушението – процес на продължително и целенасочено лъжене на разума – но разликата е, че е напълно съзнателно. Не са малко случаите на хора, излекували се от тежки заболявание, внушавайки си, че са здрави…
Ето защо не можем да кажем, че лъжата сама по себе си е нещо лошо…
В заключение, колкото и да не ни се иска да го признаем – “Истинита е субективна” и всеки я пречупва през собствена призма. Това което е лъжа за един е истина за друг, което прави много трудно дефинирането на понятието “лъжа”.
А къде е тънката граница между лъжата и премълчаването на истината? И въобще може ли да се говори за еквивалентни понятия или се различават по нещо?
За мен премълчаването на истината си е лъжа. При директно зададен въпрос, как би прикрил това което не искаш да кажеш- като измислиш нещо друго или просто не отговориш? И в двата случая питащия не получава отговор на зададения въпрос. Това за мен е лъжа. Ще ми бъде интересно да споделиш твоето мнение по въпроса, дали премълчаването на истината е лъжа.
Слави.
Според мен премълчаването на истината не е лъжа. Казваш, че питащият не получава отговор на въпроса си. Той задавайки такъв въпрос, значи чудесно осъзнава, че насреща може да му бъде спестена истината. Понякога хората задават въпроси, на които искат да получат очаквания от тях отговор. Това приемаш ли го за лъжа спрямо отговарящия от страна на питащия?
Horata lajat za6toto taka sa nau4eni. Oshte ot malki izrastvame s istoriite za diado Koleda, za djudjetata i t.n. Oshte ot ranna detska vyzrast, nie izrastvame v laja. Az lujq rqdko, no tova ponqkoga se nalaga. A religiqta ne e li edna laja? Zashto za niakakvi neshta, koito nikoi ne e vidial, se vodiat voini, umirat hora…?